Първите хидроизолационни покрития в средата на XX век се съставени от филцова хартия импрегнирана с битум и повторно потопена в оксидиран битум за увеличаване на дебелината и нейната водоплътност. С развитието на индустрията тя била постепенно заменена като усилващ материал от стъкло влакното, който имал значителни предимства пред филцовата хартия като стабилност на размерите и устойчивост на гниене и микроорганизми. По онова време индустриалната химия се развива с бързи темпове и непрекъснато се прилагат нововъведения. С новите открития станало възможно въздействието върху полимерните молекули и подреждането им в нова организационна структура, която им придава други свойства. По този начин полимерите придобиват по-голяма механична устойчивост и по-висока устойчивост на топлина. Единият от създадените полимери е наречен „ИЗОТАКТЕН“ (IPP), при който всички молекули във веригата били подредени в една посока. Полимерът с неподредени полимерни вериги се нарича „АТАКТЕН“ и обозначен с APP.
При изотактния полипропилен са постигнати механична устойчивост от 400 кг/см2 и устойчивост на топлина до 150оС. Атактният полипропилен е по-мек и еластичен, подобно на каучук, и може да се разтяга до 600%. Първоначално атактният полипропилен е бил вторичен продукт от полимеризационната технология. Той оставал в големи количества в химическите заводи и поради ниската си цена се използвал за модифициране на битум.
През XX век в пътното строителство широко се използва естествен каучук и модифициран битум. Но тези материали поради високата си цена и недобрата устойчивост на топлина не се използват много при производството на битумни мушами за покриви.
С добавянето на АРР към битумния състав се подобрили значително неговите механични свойства – устойчивост на топлина, с точка на омекване 150оС. В сравнение оксидирания битум преминава в течно състояние при 85оС. Това подобрява значително качествата на хидроизолационните материали и ролките не омекват на слънцето както става с оксидирания битум положен върху стъкло влакно.
Днес атактният полипропилен се произвежда в специални заводи. Той вече не е страничен продукт на стереоспецифична полимеризация, а продукт с най-високо качество, специално формулиран за различни приложения.
С навлизането на новите материали технологията на полагане се променила коренно. Хидроизолационните материали се полагат газопламъчно и вече не се изисквало използването на специални варели за разтопяване на битум. Драстично намалява оборудването и материалите необходими за полагане, а с това намалява и времето и брой на хората. Подобрените качества на материалите позволили усъвършенстване на системите и намаляване на броя на полаганите слоеве като качеството на хидроизолационното покритие и дълготрайността дори се увеличили.
Икономическите ползи от новите методи на хидроизолиране на покривибили безспорни и скоро станали предпочитани от инсталаторите, които са били в състояние да удвоят натовареността си при същата работна сила. Станало възможно намаляване на броя на произшествията от изгаряния и използване само на половината от сумата за транспорт и подемни съоръжения, за да се извърши работата.
Вашият коментар